Информационен портал на Харманли и региона

Вълк

Подложените от падналия сняг и студ на продължаващо повече от седмица зимно постене самсари , лисици и чакали са озверели от глад, информираха селски кметове и управителят на „Горска компания” Николай Павлов. Подлудените от глада зверове вече не чакали да се стъмни и нападали де където им замириса на мърша. Разбира се най-заплашени били пернатите - кокошки, патки, юрдеци и фитароци. Според груби изчисления, през изминалите десетина дена имало опоскани не по-малко от 50 парчета.

Като най-застрашена се оказва изградената по европейски тертип волиера в Славяново. На този етап, единствено повишената бойна готовност на двамата пазачи Теню и Митю, спасявали положението. Въпреки отличното осветление на цялата волиера и пространството на загражденията, особено самсарите се катерели без страх по оградните мрежи, като същи алпинисти. Охраната намерила спасение във възпламеняването на панаирджийски бомбички. Въпреки това, нямали ни час покой през нощите.

Според вещи кокошкарски спецове, напролет волиерата я чакало колапсов фалит! Стресираните от залповият огън токачки, фазани, яребици, кеклици и пъдпъдъци нямали да снесат не яйце ами и полог. Това се получавало навремето години наред в Остър камък с тамошните пернати, след учебни стрелби на полигона в Корен. И местните били принудени всяка година да купуват най-вече едномесечни пилета за угояване. Колкото до яйца, имало семейства, на които пустите им кокоши полози хващали паяжини, та за Великден се снабдявали от ивановци!

В Лешниково плъпналите от към Кука срана лисици и самсари, по правило най-напред ошушкали както и други години луканките и пастърмата на старият даскал Радин Петков. Покрай тях, въпреки че крякането на нападнатите най-безцеремонно юрдеци го събудило, можал да види на една от нощните гостенки само пухкавата опашка, когато прехвърляла плета. След минута жалното крякане на жертвите замлъкнало към Чатал дере, ставало лобно място не един път на зле стопанисвана стока. В Бисер, Димитър Василев-Цилето се кълне, че с очите си видял самсари да ядат грес! Навярно пощурели от глад, хайванчетата са взели греста за мармалад ли, що ли!?

В най-отдалеченото от града селище - Дрипчево, кметският наместник, старата кримка Михо Михов, бил вдигнал ръце. Обсаденото от Сакарски вълци и чакали село, населено с двайсетина жители в пета възраст, треперело от клявкането и виенето на сменящите непрекъснато позициите си глудници. И ако през нощта виенето на вълците идвало от към м. Кавлака, то сутринта се чували от към Таш тепе. По обед си давали сигнали от към запустялата махла, от другата страна на Голямата ряка, до към Гюрова чука. Спокойни били само глухите, чиято бройка надхвърляла половината. И дето се казва, грях не грях, слава богу, че е така, та поне това да им е кяра!

Това е резултат от провежданата държавна политика по отношение на хищниците повече от 15 години. На ловците не им се дава никаква премия за убит хищник, затова се и навъдиха пъти над нормалното. А на зимата края и се не вижда. Яко зацикли!..