Информационен портал на Харманли и региона

Остатъците от мераклията

В закътаното „Дядо Мильово дере”, повече от 30 години обитавано от потомствения чобанин Димо Желязков-Овчаровеца /120 овце, две свине майки, кокошки, гълъби/, мине не мине някое време и току му се случи на човека някоя случка, дето да я търсиш, не мож я намери...

То не беше Голямата змия, то не бяха историите му по прескачане на гръцката граница с кучета, чакали го нападаха, та претрепа с кол един, иманяри ли не му кроиха кюляфа, папагал от породата „Какаду” се навря в кафеза на гълъбите, та стопанина му стопли ръката с 300 лв. и какво ли още не. Да, ама като има човек да тегли и без да си търси белята, тя сама идва при него неканена. Преди няколко дена - ново произшествие:

- Към сабах кърши /трети петли/, вече петляво време, чух през съня си громол и трите кучета /две каракачанки и едно граничарска порода/ лавнаха като бесни. Свинетта и те писнаха, га чи касапи с наточени ножове са видели!.. - начена приказката си чобанина и продължава. - Скочих като попарен и грабнах джопката. И ко да видя! Див нерез съборил оградата и скочил в кочината, пък тя, нали я видиш - голяма. И двете свинета са разгонени от няколко деня и ги подушил маскарата. И да ти кажа, годината пригоди и желъд има гьотере. Я на няколко пъти по сръста пладнина горе в корията гоних диви прасета и кучетата и те барабар с меня ама уплаха нямат. Та, дофтасало т'ва и ха бакалъм през оградата, влиза вътре. Га стигнах, кучетата бяха заклещили събореното и не му даваха да мръдне назад. Фърляха са връз него ама и той не се дава. Видях, че работата не е за джопка и взех вилата. Ама тя със строшени рогове и на два-три пъти помъчих да го наръгам. Да, ама дибела кожа не мога да я пробия пък и нереза точи зъби. Га нищеш ли, по едно врямя, като го притиснахме барабар с кучет'та, зима та се вкертиса между преградите на кочината. А те нали ги видиш, здрави мешета. Вляна с предните крака, зурлата му опря напред в дувара и ни напред, ни назад. Тагава грабнах търпаня и три пъти го изтъпаних по гръбнака. Пречупил съм го и клекна, неговата мамица.И като му ударих три ножа по корема, загрухтя, загрехтя и свърши!

През това време, буля Димовица припявала като на умряло. Жената, слушала какви ли не истории за диви прасета, се опасявала Димо да не стане курбан. Чак като и кучетата се успокоили, привикана от мъжа си, отишла на помощ. Наложило се да разковат част от дебелите мешови мертеци и тогава успели да извлекът навънка нереза.

Хубавиците

- Глиганът беше около 80-100 кила, демек не още в силата си, ама на - от проклетия си намери майстора. Стресира ми свине майките и сигя трябва да ги коля, щото от тях вече хайр няма да видя. Харно, че идва Коледа, та да направим осмянката, къкто си му е  реда - продължи Овчаровеца.

Това, уважаеми читателю, е първата част от свинската сага. Умъртвеният глиган бил извлечен и оставен между пътя и дерето. Сланата се вдигнала, дошло време нашият човек да изкара овцете на паша и като се върне тогава да решава, какво да прави с трупа.     

- Га надвечер се върнах, ко да видя?.. От прасето оставена само главата, кожата и карантиите. Бре викам на жената, кой га свърши тая работа. Ама тя видяла циганската каруца, га тръгнала за града. Викала след тях, ама циганите да не са луди да спрат, като са завлякли поне 50 кила мръвка. Не се е чуло за натровени от трихинилоза, сигурно са го прекарали вече! - реди Димо.

Оставената карантия облажвала три дена кучетата. Със сварената глава прекарали още един ден. Дошло ред на кожата и тогава без малко чобанина да остане без бодигарди.

Кой да знае, че кучетата не могат да прекарат четина от диво прасе!..

- Фърлих им по една фаша, нагълтаха се като невидели и яла да ти кажа. Не минаха два часа и заскимтяха от болки. С жената помислихме, че кожата е натровена. Обадихме се на д-р Иванов и като му казах, каква е работата, човека на минутата каза ляка. Трябвало английска сол смесена със сода бикарбонат да се налеят кучетата в устата. Направихме го тва, ама хайванчетата пак се мъчат. Пак питаме доктора и той заръча, щом работата е толкова сериозна, да ги прекараме с точилка. Демек да им разтриваме коремите, та папер да не остане в тях. Натиснахме ги с жената: тя ги държи, я пък ги прекарвам с точилката, я ги държа, тя ги точи. Първото на третата минута изфърли съчко, изфуча от задника му, като бира от разклатена през лятото бутилка. Така прекарахме и второто и третото. Ама нали такова чудо ни сполетя за пръв път, станахме като аджамии акушерки, оплескани целите де. Сигя са каня да опърля кожата и тогава да им я давам! - приключи потомственият овчар.   

Декември, 2011