Новооткрито златно съкровище от бронзовата епоха (ІІІ-ІІ хилядолетие пр. Хр.) ще бъде представено утре от 11 часа в Националния исторически музей в присъствието на министъра на културата проф. Стефан Данаилов.

През месеците юни-октомври при редовни археологически разкопки е проучена могила в землището на с. Изворово, общ. Харманли, от екип под ръководството на д-р Борислав Бориславов (СУ "Св. Климент Охридски") и докторант Надежда Иванова – зам.-ръководител (НАИМ при БАН). Разкопките са финансирани чрез Националният исторически музей от Министерство на културата, като сумата от 22 000 лв. бе отпусната от резервите на министерството лично от министър Стефан Данаилов.
Могилата е с размери: 31 м в диаметър и височина 2,9 м. В резултат на цялостното й проучване са установени два етапа на натрупване. Първият – през първата половина на II хил. пр. Хр. (средна бронзова епоха), а вторият – през II в. след Хр. (римски период).

През бронзовата епоха е оформена площадка от чакъл и трамбована глина, върху която е изградено гробно съоръжение. То представлява могила от кварцови камъни, с основа от глинеста пръст, с диаметър 8 м и височина 2 м. В основата на съоръжението е извършено погребение с кремация. Останките са пренесени в богато украсен глинен съд и са разпръснати между камъните.
На същото ниво са открити изключително впечатляващи за тази епоха находки – златен накит, състоящ се от 320 мъниста: редуващи се малки сферични (2 мм) и големи с форма на ечемичени зърна (7 мм), с обща  дължина 1,5 м, два златни предмета с форма на прешлени за вретено, със соларна украса, златна и сребърна плочка, свързани със сребърен нит, сребърна халка и  бронзов нож с каменен брус. Подобни златни находки с форма на ечемичени зърна има открити само на о-в Крит – гердан с 24 мъниста. Нашите, които виждате, са 15 пъти повече. Д-р Бориславов предполага, че става въпрос за гроб на човек с най-високо обществено положение – владетел и върховен жрец. Количеството и майсторската ювелирна изработка на предметите вероятно се дължат на факта, че през този район е минавал основен търговски път, свързващ Мала Азия, Балканите и Централна Европа. Но находките може и да са дело на местна автохтонна култура. Сакар е мястото на една странна каменна култура – тази на долмените.

Надгробната могила запазва значението си като култово място, когато през II в. сл. Хр. около нея възниква селище. Насипът е ограден с крепида (кръг от големи каменни блокове) с диаметър 22 м и е донатрупан с червена пръст и три пласта камъни, което е помогнало за съхраняването на ранната могила до наши дни.
Откритието е уникално не само за България и ще помогне за изясняването на един от най-слабо познатите периоди в историята на българските земи и Европейския континент.

Веднага след пресконференцията златните находки ще бъдат изложени за посетителите на НИМ във витрина пред зала № 1 и ще останат в постоянната експозиция на музея.

Националният исторически музей благодари на министъра на културата проф. Стефан Данаилов, че за пети пореден път в последните два месеца помага с целеви субсидии за откупки и археологически. Но се питаме дали не е добре през следващата финансова година да бъде създаден специален фонд, който да разполага с достатъчно средства за археологически разкопки и откупки на появилите се случайно ценни паметници на културата.

* снимки Национален исторически музей 

Поредното не вандалско, а селско, просто и ограничено изпълнение направиха пияни харманлийци в центъра на града. Този път обект на техните комплекси не бе чешмичката, защото тя отдавна е счупена, а пейките до нея. Резултатите са налице, пейки вече няма.

Старозагорският митрополит Галактион отслужи тържествената света литургия на юбилейния храмов празник в църкавата "Св. Иван Рилски” в Харманли.  След служението светиня му въведе отец Атанасий Странски в свещенически сан ставрофорен иконом. За празника по случай 70 години от построяването си в храма бяха дошли десетки харманлийци. 

По външната си и вътрешна архитектура църквата наподобява в по-малък мащаб "Св. Александър Невски" в София. Храмът е известен още като Новата църква в Харманли. Най-ценната й забележителност е дърворезбата по иконостаса. Тя е дебютна работа на големия майстор Петър Кушлев, но е признат за негов шедьовър. Обявен е и за паметник на културата.

След литургията повечето гости се отправиха към другия храм, който днес също имаше празник - този в местността "Бисерската Гергана". Той също носи името "Св. Иван Рилски" и е построен през 1992 г. в памет на жертвите от железопътната катастрофа станала недалеч от мястото.